Поезия

Едно студио не е само за мотори колела, Студиото е да развива творческото в един човек, а то не излиза само то двете му ръце!!!




Богиньо моя

Аз не съм героя
които ти си сътвори
да богиньо моя
бях но в моите мечти
Обикновен съм вече
както всички други
в проблеми ме облече
а не в лъскави заслуги
Аз съм никой без да искам
ти направи ме такъв
всичко мога да поискам
но за теб не ще съм пръв
само болка ми остана
в ежедневие жестоко
стига вече морска пяна
туй море за мене е дълбоко
ти не виждаш ме сега
сам обрекох се на самота
да живея без любов да мога
и очите пълни с пустота
Няма ме сега
загубих се в снега
пепел станах в пустиня
не не искам милостиня
само думичка една
и любов е тя
колкото да е далечна
тя за мен остава вечна
тя страдание е мое
и душата без покой е
жива рана в сърцето
усмивка студена по лицето
Не не си виновна
ти богиньо толкоз скромна
аз съм с вина огромна
но не мога си помогна
С любов ще аз горя
но ще светя в нощта
за да видят всички как
пепел ставам пак и пак


Другото

Здравей, човече как си
защо ли питам
нали съм другото ти аз
нали ти си този който
обича таз която нарани те
не мен другарче, Теб
тогава ти забрави мен,
а кой съм аз попита
аз съм другия.....

Онзи без сърце
този който може без любов
този с маска на лицето
която усмихва се жестоко
дори когато го боли.
А кой си ти,о бедни мой
другар ти мой с сърце
там вътре в мен живееш
и криеш се от рани
тъй уязвим че без длани
може да бъдеш наранен
Дума,жест дори и тебе те боли!!
Ти форма моя на гротеск
е стои си там
не се показвай вече
че само се излагаме така
Сега един а утре друг
не става един трябва
един остава другия ще дреме
за друг живот за друго време
Разбрахме се добре
не се сърди сърце
теб няма кой да суша
водата свърши спирам душа

Това е оставаме си двама
и няма други ти и аз
не сме един за други
единия гори,а в другия е студ
единия чувства, другия груб
но избор няма двама за ръце
ще поделим тяло и сърце!!!!

На морето
Живота не е кино
Но както серии го живеем
Ден за ден, едно по едно
И в любови скрити тлеем
Времето минава тежко
Прогнозите за все по-жежко
Лятото ни пак зове
Мирише вече на море
И серията е позната
Отново среща с непозната
Любов ли не животинска страст
И утре отново непознат съм аз
И същия бар на същия плаж
В същата квартира
Сърцето отново разбира
Че напразно се взира
И любов иска да намира
Не сега не през горещото лято
Ще срещне то нещо познато
Което да прилича на любов
Което да спре неговия зов
И аз да се почуствам добре
Когато ходя на море!

Тъма
В пролетно небе с облаци и дъждове
рее се моето сърце и не знае на къде
живота ще го поведе
безжизнено и жълто е полето
облаците тъмни са в небето
радост нямам аз в сърцето
още тъмна е водата
бурна мътна е реката
и студено е в душата
Птици няма в небето
стича се дъжда по лицето
студени капки и сълзи
капят от моите очи
няма я при мене любовта
за някой отживелица е тя
и дали ще дойде тя при мен
в пролетен и топъл ден
Виждам само аз тъма
тъне в нея моята душа


За нея пак

Безсънни нощи
Пак не спя
В душата ми е пусто и тъя
Страха си че съм сам
От себе си изигран
Таил любов, а не омраза
Събирайки я в кристална ваза
И там тя вехне кат цветя
но никога не ще угасне тя
За моята любов не е готова
А да я призная, не, не мога
В мислите ми тя присъства
Но аз затуй си нося кръста
Надежда тя последна е за мен
Надежда за миг с нея споделен
Поне за ден поне за час
Да мога с нея да съм аз
Любов бих дал и нежна
Друго нямам не остана
Презрението на хората и то го няма
Живота здраво ме подхвана
Единствена надежда остана
Че нейната любов не ме подминава
И с помощта на нейните очи
Пламъкът в мен ще загори!


Тя

Ах, Скъпа!!!
Минавах под твоя прозорец
И както си свирках с уста
Удари ме нещо в главата
За малко аз щях да умра

Отворих очи и уви
Ти беше пред мене сама
С тези черни очи
И руса дълга коса
живота в мен се завърна
Сърцето лудо заби
Когато ти ме прегърна
Заплакаха тези очи
Любовта тоз час ме обгърна
В небето летях в захлас
И нежно и аз те обгърнах
За мен бе заветен тоз час
Така времето бързо течеше
Не мислех повече аз
И съзнанието спеше
До мен ти беше

Минавах под твоя прозорец
И както си свирках с уста
Гледах постоянно нагоре
За друга саксия с цветя


Мъгла

Мъгла през живота ми мина
И времето тя заличи
Замята пред мен се разгърна
И паднах сред много мечти
И всеки гръб ми обърна
И всеки пред мен си мълчи
Та няма ли кой да прегърна
Сред снопове лунни лъчи
Мъглата пак бавно си пада
Избеляват и моите мечти
И слънце пак се показа
Сънят ми свърши уви!!!

Без чувства

Излях си душата
Пред нея цялата
Излях я но тя не разбра
Че за нея била любовта
Излях я пред тебе
Излях ти я братко
И ти ми каза така
Такива са някой жени
Обърнах се значи
Погледнах в себе си
Видях че нямам сърце
Душата продадох си
Но тя не разбра
Че за нея правя това
Тогава затворих се
Върнах си чувствата
Сърцето за мен пак заби
Душата ми бродеща
Остана покъртена
На лицето студена усмивка гори
Какво от това добре съм сега
Все пак такива са и някой жени!


Сам

Той бе сам
Сред всички урагани
Но бе силен
И беше оцелял
Не бе превил глава
Впил своите нозе
Даваше отпор на силни ветрове
Бе сам по-силен

От всеки ураган

Няма коментари:

Публикуване на коментар