Гогак

Едно студио не е само за мотори колела, Студиото е да развива творческото в един човек, а то не излиза само то двете му ръце!!!




Гогак
(или духчето на горските пътеки)


Увод

Здравейте господа и дами
В тоз час
Приказка искам да разкажа аз
А кой е той горска твар
На дявол по прилича
Но на слънце се припича
Живее във горите негов дом
И всичко там му е подслон
Феи не обича никак
И нарича се Гогак

На дядо Гог
На баба Ак
Няма като него глупак
За туй пред вас седя
И тез думи ви редя
Май трол му викат
В другите страни
Когато хората притесни

Чега е тук в таз гора
Куедто имаме си фея една
Разсеяна е колко щеш
И нашата гора цъфти
През есента!!!


На пътеката


Та тъи разказвам аз сега
Когато цъфнаха цветя
о да през есента...
Гогак както си лежал
мила дама той видял
да минава през таз гора голяма
и бута камани навред....
нервира неговия мироглед

и как на слънце си лежал
не издържал
как ги редил в пътека
а земята тука не е мека
а тя труда му не зачита
и рита камъните рита


О нервите не удържал
и камъкът и той запрял
А болка радост за окото
на труженика без покой

Тогас видял че плаче тя
не от болката сега
А някой бел я ранил жестоко
някой ,но там дълбоко
в сърцето и забил бе остри думи
или сторил бе и куп зулуми..

Но нека да разкажа туй
във стиха следващ..


с дъх стаен
той бягал да не влязе плен
че хване ли го тя
желание едно ще трябва да изпълни
по добре сега
да се скрие в гъстата трева.

Туристката:
-ООО Джи Пи Ес проклет
Батерията пак не ти в ред
На къде да ходя аз сега
в таз гора съвсем сама
А таз пътека в земя не мека
Като че някои е редил така
да ходи в грешната страна!


А тука свършва в таз полянка
като че е за седянка
и бабите ми онзи ден
хротували са тук за мен
уви далече е това
и от селото и града...

Гогак:-ХАХАХА Да да далече
през тези храсти и си в двора вече!
Туристката:-Кой говори там....
Кой си ти какво си,ах не знам!!!
Гогак:-Леле как можах аз сам
да се издам!!!!

И тъй за днес до там...
Че продължението не знам
И Гогак пак се скри
в късно цъфнали треви!


Запознанството

И тъй така
Бях забравил та сега
Ще ви кажа как така
Запознах се с него за беда

Бях аз малък втори клас като че ли
И играех си сред гъсти треви
Докато не реших просто така
Да си играя в близката гора

Тръгнах по пътека малка
И се истапанчих на една полянка
Не бе голяма
Но от слънцето обляна
Там на камък голям и гладък
От слънце нагрян до пламък
В задух като мараня
Мернах нещо кат снага

Кукла някаква забравена
На камъка сама изоставена
Пързо аз на там се втурнах
И през камъка се катурнах

Бързо с ръце я зграбчих
И веднага се изплаших
От камък направена бе
Но не кукла а каменно човече
Очите му бляскаха като луди
Маи бяха те от изумруди
То отвори уста
А мойта замря

-И какво сега хвана ме, о да!
И какво то това
Едно желание ще ти изпълня
И няма с ум главата да ти пълня!

-Ми искам да виждам като теб
Да имам твоя мироглед
-Как ти мина туй през таз глава
Толкоз куха ли е тя

Можеш хиляди неща
Да поискаш ти сега
Но щом е празна таз глава
За болка приготви се ти

И как се врътна
И с пръст ми бръкна
Право в окото
Заболя ме то,ох аз горкото

Хвърлих го назад аз паднах
И в истерия изпаднах
Щом отворих аз очи
Света краи мен се промени

В зелените треви
Смисъл друг се появи
Видях света по друг
И усетих студ

Туи човече се провикна
Еи момче пази се
Аз съм Гогак ,а пък ти
Бързо в къщи си ходи

Тук за теб е вече тясно
А и доста по опасно
Да не виждаш от сега
Всички грозни неща

И не бързаи по полека
Да не водят те на лекар
Каквото видиш ти си траи
Че за луд ще те вземат знаи

Та от там право в къщи сам
Ядох бои с колан
Но сега си знам
И няма бързо да издам

Всичко аз което видя
Ще го пиша в детска книга
Туй за днес после пак
Не съм мързел,ни глупак

Утре ден е пак
И ще ви разправям за един чудак
Но в ден друг,че сега
много главата ми натежа

Заю
(заекът)

Това е приказка сега
Която може да е за деца
То така било това
Там в една гора

По склона на поляна
Където раснал би брашляна
Цяла с камани послана
Гогак хапваше с наслада

От къде ли той изкочи
Заек бял към него се насочи
-Ей приятел,камък ял
Трябваш ми за да остана цял

Разбрах пътеки правиш ти
Вълчо от мен далече отведи
Ти пътека направи
Но лъжлива с моите следи


-Брей нахално си животно
Как направил бих нещо аз подобно
Пътеката има начало и край
Всеки това си го знай

Пътеки аз правя но за теб пък защо
Ти си смъртно обикновенно същество

-Искам да видя как падат в реката
Вълчо,Лисана и всички от родата

-Ах как ме нави
Обичам да виждам подобни съдби
Огледа го Гогак с светещи очи
Хвана Заю за двете уши

Дигна премери с ръка
На Заю четирите стъпала
Тръшна го здраво така го разби,
Че му се разбягаха всички бълхи

-Я сега покажи
как се движиш ти
да видим от какви следи
пътеката ще се сглоби

Заю пдскочи веднъж после дваж
Гогак се блещеше като на числа от титаж
Леко надигна се и се стресна
Огледа се по челото се плесна

-А бе Заю,пътеката веч е лесна
Ама реката тук е тесна
Трябва вир по-дълбок
За да е хубав пицок

Заю лукаво очите присви
-До рачия вир ще я направиш нали
-За него как се сети пък ти
Рак да те щипнe маи си боли.

Пътеката гогак три дена строи
През трънки и други яки бодли
Пред вира спънка сложи
И шипки огромни от всички страни

Капана си беше голям
Лиса умря си от срам
Вълчо обра сички бодли
Рак го ощипа и го боли

С Гогак така са се смяли
Че зъбите на Заю устата му разпрали
А от тогас от смях на в захлас
Гогак има много дрезглав глас

Ех как ми се доспа
Лягам си сега
Друк път пак
Ще говорим за Гогак.



Около света

Било одавна туй това
Било преди хиляди лета
Гогак имал си мечта
Пътека там по края на света

Не това не е шега
Дядо му му казал че света
В края свършвал във вода
Той свършвал там на брега

Гогак камани събрал
Редил от тях,но от тях и ял
Света отвред обиколил
Пътеки чудни съградил

Но морето,океана
Към камъка пощада няма
С вълни и морска пяна
На пясък повечето стана

Сега след толкова години
По плажа сме се наредили
Лятото е пясъка горещ
А зимата понякога зловещ

Пътеката пак там седи
По тез места където скали
Отпор са дали на морето
И горди гледат към небето

Ако искаш като мене ти
По тез пътеки се разходи
Там има красоти
Скрити от хорските очи

Там вълните стават меки
И заличават стъпките на всеки
На скалите те са като хали
И бият камъка на равни интервали

На Гогак таз пътека
По края се извива тъй полека
Но туй го знаех само аз
А веч и вий в този час

За днес това друг ден пак
Ще ви разказвам за Гогак
За пътеки негови безброй
Правени в сняк и зной

За Заю,Лиса и Вълка
За феята в нашата гора
За Мечо и Мецана
И другите от клана.



Пътека

Пътека на няколко века
Правена не от човека
Пътека на места с павета
Редени като в хола паркета

Пътека една на много лета
Постлана с цветни листа
Встрани с полегнала трева
И гледан от усмихнати дърва

По нея аз вървя
Не мисля за нищо сега
От листопади обграден
В този хубав слънчев ден

И тази пътека
Се плъзга полека
През малки полета
Със ситни цветчета

Минах краи поточе
Такова с водоскоче
Мъничко,пенливо
Тихо и игриво

До вирче с вода
По чиста от сълза
До камъни побити
В мъх целите обвити

И тази красота
По цялата гора
Това е за сега
Свършва тук стиха!!


Феичка една

Колкото добра толкова и зла
Но разсеяна неука бе тя
Щеше да сади дръвче
Някъде незнаино где

И от дома ми отмъкна
Инегде го помъкна
Не какво да е дръвче
А на зърна кафе

Тя е феч не разбира
Туй кафе се смила....
От него нищо не разте
Туй е печено кафе

Но ето я че тръгна
По пътека доста стръмна
Видях Гогак почти
Края и там да реди

Щом я той видя
Хукна през глава
В края на пътеката тя спря
Минутка се въртя

На глас заяви
Тук че ще сади
От плика със зърна
Гъста хубава гора!!!

Набързо с лекота
Разпръсна всичките зърна:
-И нека тук сега
Порасне хубава гора

И от тез зърна О чудеса!
Израснаха дървеса,гора
Замаян и в захлас
Гледах много тъпо аз

От печено кафе
Дърво как разте
И защо ли тъй шумоли
Леле туй са си тополи

-Ах каква беля
Как стават тез неща
Наща феичка добра
Тъжна тръгна към дома

И аз така ще се прибера
Че ми се доспа...
Чао за сега
До нови срещи в леса!!!


Есен

Ето и сега
Когато еснта
При нас е пролетта
Феичка една
Тръгна в таз гора

И ежа заломоти
Тая всичко оцапоти
Рози не бодливи
Лалета в короните на сливи,
А по джанките коприви

Брашляна тъгна по земята
Тревата расне по кората
Кокичета и минзухари
Расне кой където свари
Заю пак е недоволен
Моркова е с вкус особен
Нещо пули се и зяпа
Морков с вкус на ряпа

Фейчке леле как така
Правиш тез неща
няма кои да те научи
Нещо правилно да се получи

Зимен вятър пък завя
И дъжда не закъсня
Студ сковава цветовете
Зима иде не е лете

Листи жълти в храсталаци
Падат и от дърве и сукаци
И небето днес постлано
С облаци е цялото обляно

Кални са пътеките, о да
Няма помен от цветя
Капят есенни листа
Зима иде тук сега!!


Немислима Любов

Не съм обичал никога така
не съм обичал истинска жена,
а влюбих се във фея
без позволение от нея

и за феята копнея
да бъда покрай нея
не мога да живея
от любов болея

в очите и небето се слива със земята
с звезди омешва се тревата,
а в краищата цъфнали цветята
се сливат отразени с водата

усните и не червени
а малки нежни с цвят бадеми
косата хич не е златиста
червена с блясък кат маниста

и косите водопади
виещи се каскади
покриват шия тъй изящна
като на статуя в музея прашна

снага на неината не няма равна
с извивки нежна плавна
като видя я аз още малко ще припадна
за неината любов душата ми е жадна

да фея е тя
на синкави цветя
и пърхаики с крилца
запали моята душа

Не я забравям и така
господарка ми е в мисълта
сравнявам с нея и сега
всяка срещната жена

понякога си дарбата кълна
да виждам скритите неща
Гогак ти показа ми света
как измънал бих се от това

два свята сляти в един
за мен факт неуспорим
объркан аз съм за това
тя фея ли е или е жена!


На помощ

-Гогак де ме водиш ти сега
в гъстата гора през таз тама
знаеш ли колко ми се спи
и главата много ме боли.

-Трябваш ми сега
да спасяваме и таз гора,
че Лъчепраз е болен и така
няма на сняг да стане дъжда

от ледено студен
дъх има като оксижен
ти ми трябваш
лек да вземеш

от фея една
абе оназ със сините цветя
след думите му онемях
аз за феята копнях

отидохме до там
и Гогак ме остави сам
отвори стара фея
но погледа ми не беше в нея

без страх гледаше ме тя
и сигурно си мислеше
че не виждам нея
и да тръгна чакаше

тогас и казах аз:
-Помогнете идвам от името на Лъчепраз
че е болен той сега
и вън не вали снега

тогава излезе и тя
красива,пърхаща с килца
подаде ми две синички цветя
усмивка нежна и отлетя

а старата фея събуди ме от съня
шамара го чуствам дори и сега:
-Отиваш и стриваш тези цветя
отвара да пие от тях до сутринта
а аз лично ще го навестя

А нея забрави
тя е фея запомни
да е с теб тя сама трябва да реши
и смъртна да се прероди!
А сега те върви
и от болест Лъчепраз избави

туй то нататък непомня не
че туй магия с незабравки бе
В тъмнината на гората
Гогак ме изпрати до вратата....



Зимна крепост

Гора,тъй тъмна
и студена си сега
Отмина лятото горещо
отмина есента зловещо

Тъй бързо ти се промени
с цвета на бащини коси
а Гогак все тъй весел е сега
Обича много той снега

когато малък бях
и аз със него си играх
сега е бреме той
не дава ми покой

Отминаха онези дни
С Гогак крепост се строи
два ката беше и стената
и ров дълбок над колената

от сняг сводове широки
със кули остри и високи
замък сред стените спеше
красота от лед той беше

Два дни строихме двама
познаите кой го грипа хвана
болест тежка ме налегна
гърлото ме яко стегна

но да ви разправя аз
стените бяха като от елмаз
колони като от стъкло
основите от клони на дърво

прозорци взехме от реката
направо изрязахме ги от водата
рамки плетени трънаци
по стените клонки от сукаци

обзавеждането постно
всичко беше вносно
от дома си го измъкнах
малко работи домъкнах

замъка не беше лесен
но строихме двама с песен
на моменти с Гогак бесен
е стана той чудесен


Раната на Мечо

Гогак ме измъкна от кревата
Нещо става по гората
Някой пак е в беда
Трябва май да го спася

Вънка пълна е луната
Бляскат капки по тревата
Нощ студена е това
Май си виждам аз дъха

Гогак тичаше пред мен
Беше доста устремен
Бягахме към час
но умора не усещах аз

Спряхме на полянка
Осветена няма сянка
А в стедата и осанка
И голяма тъмна не фиданка

Мечо с кръв на главата
гледа право към земята
нещо си мърмори
или с някого говори

минах леко в дясно
всичко стана ясно
мечо гледаше дръвче
тамън разлистило се бе

пред него седеше Лъчепраз
и четеше в захлас
дръвчето покорно расте,
а на Мечо кръв му тече

Болка в очите получих
Езика как аз разбрах
Превод ясен видях
За растеж магия четях

Ей Лъчепраз
Подвикнах му аз
Очилата къде си оставил
Май в дома си ти си забравил

Магия за дръвчета е това
А на Мечо тече му кръвта
Взех в таз тъмнина
Живовляк и дълга трева

С него раната наложих
С тревата вързах не се изложих
Малко се тревожих
Мечо да не ме халоса

Бои да не си изпроса
Че човешко аз съм същество
А Мечо горското
И далеч от хорското

Лъчепраз ми се накара
Докато мечо пиеше отвара
За предишни случки две
С фея и едно момче

Тя наказана е сега
А аз с забрана за таз гора
Това си спомням за сега
За мечо и пълната луна

Паметта играе с мен игра
Ще забравя за това
За гората и тревата
За магията и съществата!!!!!

Пътем

Някой виждат две и две,
през полянка по дере
нейде поточе радостно тече
пее някакво щутче
и пригласят птички
там жужат пчелички
през потока там оттатък
има цветен някакъв отблясък
сред треви и листопади
някой камъни ще посади
в пътека дълга тясна
с посока никому не ясна
таз пътека е фалшива
някой с нея нещо скрива
тя се носи през гората
много крива и чепата
ако някой я подхване
в гората ще остане
ще върти се той по нея
думи нямам аз немея
с таз пътечка ставаш луд
знам аз кой си е играл
тука Гогак е дивял
тъй да минеш през шубраци
всички тръни храсталаци
за неканените гост
сдрани дрехи разни кости
тук не сте добре дошли
хайде вън, марш, върви
Туй е гора Велека
забранена за човека
лека нощ сега ви казвам
други път за нея ще разказвам!!

Таме
Леко тъмно е сега
там дълбоко във леса
зад бръшляни,храсталаци
оплетени букаци и трънаци
във гората Велека
крие се къщичка лека
тя е странанна и на място не седи
като че във въздуха кръжи
до земята не опира
да отлитне нищо я не спира
просто там си левитира
много странна е така
фея там една живее
никой да не и се смее
тя е моята любима
учи магия само от година
фея тя е от гората
и зарад нея растнат дървесата
много бърка се нявга
пролет с есенни листа
или есен минзухар цъфти в трева
кат я видя онемявам
дума всяка аз забравям
тя моето сърце държи
но по мене не върви
в таз гора съм аз неканнен
и прогонен за това
че по нея все вървя
И сега ще тръгам аз нататък
че стихът трябва да е кратък
ще разказвам за гората
красотите и листата
за това какво говори
тук се крият хиляди истории
за Мечо, за лисана
за Зайо де настинка хвана
ще разкажа и за тях
но ще дремна първо че нощес не спах
лека нощ и на вас
в този късен час!!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар